Ракети Сатурн V и космически кораб Аполо

Мисиите на Аполо бяха отговорът на предизвикателство, отправено от президента Джон Кенеди да постави човек на Луната. Но само за да стигнат дотам, учените трябваше да построят мощна ракета. И за да кацне на Луната и да върне астронавтите безопасно, НАСА трябваше да разработи нови космически кораби и нов тип ракета.



НАСА в крайна сметка реши решение, което се състои от три части: Лунен кацал (известен като лунен модул) ще постави хората на Луната. Командният модул ще доведе астронавтите до Луната (прикрепен лунен модул) и обратно у дома. А ракетата Saturn V ще осигури достатъчно мощност за задвижване както на кацащия апарат, така и на командния модул в орбитата на Земята, за да се подготвят за пътуването си на Луната.



По време на програмата Аполо НАСА проучи много възможности за издигане на Сатурн V, от разтягане на първия етап до добавяне на огромни ракетни усилватели с твърди ракети и дори ядрена горна степен - NERVA - която може да се използва за мисии до Марс.

По време на програмата Аполо НАСА проучи много възможности за издигане на Сатурн V, от разтягане на първия етап до добавяне на огромни ракетни усилватели с твърди ракети и дори ядрена горна степен - NERVA - която може да се използва за мисии до Марс.(Снимка: Адриан Ман)

Ракета Сатурн V.



НАСА разработи ракетата Saturn V, за да отговори на предизвикателството да изстреля хората на Луната. На 363 фута (111 метра), той беше по-висок от 36-етажна сграда и беше най-голямата, най-мощната ракета, изстреляна някога. Захранвана от пет двигателя във всеки от първите си два етапа, ракетата е произвела 7,5 милиона паунда тяга при излитане. [Обяснение на двигателите F-1 на ракетата „Аполо 11“ (инфографика)]

Ракетата на Луната Saturn V имаше три разходни степени. В конфигурацията, която изпраща астронавти на Луната, първият етап използва течен кислород и керосин, вторият етап използва течен водород и течен кислород, а третият етап използва течен водород и течен кислород.

Всеки етап вдигаше ракетата, докато горивото на този етап беше изразходвано. Първият етап изстреля ракетата нагоре на около 42 мили (68 километра), а вторият етап пренесе ракетата още по -близо до орбитата. Третият етап постави космическия кораб „Аполо“ в орбита на Земята и го избута към Луната. Първите два етапа паднаха в океана след разделянето, докато третият етап или остана в космоса, или удари Луната.



Построени са 15 ракети Saturn V и само две са тествани без екипаж. Първият Сатурн V, който стартира с екипаж, беше Аполо 8, който тръгна през декември 1968 г. През юли 1969 г. Сатурн V стартира екипажа на Аполон 11 до първото кацане с екипаж на Луната. Ракетите 'Сатурн V' пренесоха още шест лунни мисии в космоса: Аполос 12 до 17, между 1969 и 1972 г. Двустепенният Сатурн V също издигна космическата станция Skylab на орбита през май 1973 г. Три останали, неизползвани ракети Сатурн V са изложени на космическият център на НАСА Джонсън в Тексас, космическият център на НАСА Кенеди във Флорида и американският космически и ракетен център в Алабама.

Тази схема на НАСА подробно описва размера на космическите капсули на Аполо, сервизните модули и лунните десанти, които в крайна сметка ще отведат астронавтите на Луната в края на 60 -те и началото на 70 -те години.

Тази схема на НАСА подробно описва размера на космическите капсули на Аполо, сервизните модули и лунните десанти, които в крайна сметка ще отведат астронавтите на Луната в края на 60 -те и началото на 70 -те години.(Изображение кредит: НАСА)

Космически кораб Аполо



На върха на ракетата „Сатурн V“ се намираше космическият кораб „Аполо“, който имаше три компонента: обслужващия модул, космическия кораб с командния модул и космическия кораб с лунен модул.

Сервизният модул осигурява захранване, задвижване и съхранение на командния модул. Той беше цилиндричен, на 24,6 фута (7,5 м) дължина и 12,8 фута (3,9 м) в диаметър. Той съдържаше резервоари за гориво и резервоари с кислород/водород и помещаваше горивните клетки, които осигуряваха по -голямата част от мощността за отделенията на екипажа. През по-голямата част от мисията сервизният модул и командният модул бяха свързани, като единиците понякога се наричат ​​един-единствен кораб: модулът за командване и обслужване.

В командния модул се помещаваха астронавтите. Той беше висок 10,6 фута (3,2 м) и ширина 12,8 фута (3,9 м) в основата си. Вътре астронавтите имаха около 210 кубически фута (6 кубически метра), в които да се движат - около пространството във вътрешността на колата. Командният модул беше единствената част от космическия кораб, която щеше да се върне на Земята. Той отново влезе в атмосферата с топлинния си щит, обърнат към планетата, за да се защити от високите температури, причинени от атмосферното триене.

Когато мисията се приближи до Луната, командният модул се отдели от лунния модул. Един астронавт остана на орбита на борда на командния модул, докато другите двама се спуснаха към лунната повърхност в лунния модул.

Лунният модул беше висок 7 фута (23 фута) и широк 14 фута (4 метра) и имаше две секции: горната степен на изкачване и долната степен на изкачване. Горният етап пренасяше екипажа, оборудването и ракетния двигател за изкачване; долният етап имаше шаси, експерименти с лунна повърхност и спускащ ракетен двигател. Когато мисията приключи, долният етап осигури стартова платформа и беше оставен на Луната. Горният етап се срещна с командния модул и беше изхвърлен след събирането на астронавтите.

По време на Аполон 13 през април 1970 г. лунният модул служи като временна спасителна лодка след експлозия, повредила командния модул и сервизния модул; и тримата астронавти се върнаха безопасно на Земята.

Днес командните модули за всички мисии на Аполо са изложени в различни музеи. Долните етапи на лунния модул са най -вече на повърхността на съответните им места за кацане на Луната. Горните етапи или умишлено се забиха в Луната, или бяха изпратени в орбита около Слънцето. Изключение е лунният модул на Аполо 13, който беше необходим, за да върне астронавтите у дома; той е изгорял естествено в земната атмосфера по време на спускането.

Между 2018 и 2021 г. НАСА празнува 50 -годишнината от различните мисии на Аполон. Най -големият празник вероятно ще дойде на 20 юли 2019 г., когато НАСА празнува 50 -годишнината от кацането на Аполо 11.

Тази статия е актуализирана на 17 октомври 2018 г. от сътрудница на demokratija.eu, Елизабет Хауъл.